Божидар Божилов  (1923-2006)>Настане вечер>Непреводими образи и думи.Един куплет - с

Божидар Божилов  (1923-2006) > Настане вечер > Непреводими облици и думи.
Един куплет - с небе за цялостен народ.
Не от злато излян - а от патрони.
Със усет горчив като планински плод
в устата на ранен герой за истина.
А с цел да можеш да го схванеш,
пет века би трябвало да е като секира
над тебе месецът изгрявал. Свещ
да си залепвал в черкови, които
надълбоко подземен си градил.
А овършаното с юмруци жито
с виното - кръв от грозде - да си пил.
Кой би могъл да преведе тъгата
от моите във вашите гърди?
Как се превежда вейналият вятър
от свод, отрупан с български звезди,
за други висини, за други хора,
за други страдания, мисли и очи?
Нали само у нас в простора
хайдушка ария същински звучи?> Настане вечер...
               Който лист да вземе,
не ще успее с чест да съобщи
на различен език епическото време,
в което няма нивга да е ден,
а единствено нощ, безкрайна и трагична,
нощ, из която с зов гори шумят
от вятър не, а от дъха на персона,
голяма като дълг и като гибел.>